До къде сме с българския

Дядо ми, син на македонски преселници, разказваше със смях как македончетата учели български в училище:

– „А“, агънце – сочела учителката в буквара.
– „А“, ягненце – отговаряли децата.
– „Б“, барабанче – стоически продължавала учителката без да ги поправя.
– „Б“, тупанче – отвръщали децата.

Нашите разговори с Макс са като горния диалог. Според популярна теория детето може да научи език само ако го слуша поне през 30% от будните си часове. Теория, която съм си избрала да игнорирам, защото не ми върши работа.

Макс е основно на градина (слуша швейцарски немски), вечер и през уикендите е с нас (слуша английски), останалото време е разделено между мен и Марсел (български и швейцарски немски). Математически погледнато българския няма шанс, обаче аз не смятам да се отказвам. Общото при всички ситуации е, че се говори постоянно, особено вкъщи като не сме се виждали по цял ден, което обяснява защо и той е толкова приказлив.
Струва ми се, че в главата му е пълна с омотани жици, които от време на време правят контакт.

Разбира почти всичко, което му говоря. Инстинктивните му реакции обаче са на немски, което ме побърква и ме отчайва, защото след толкова приказки и песни от моя страна копнея за някакво доказателство за напредък. Което е егоистично-наивно, но аз и друг път съм казвала че търпението не е от силните ми страни.

От градината ни казаха, че е наблюдателен, явно ме слуша дори когато си мисля, че блее на някъде. В един магазин в Гърция се развика „Mami! Ризка!“ – не съм го учила на тази дума, но постоянно му приказвам докато го обличам колко в готин с червената ризка от Валя. Има и спорадични примери за превключване от един език на друг когато усети, с кого разговаря: „Wasser! Ох, не, водаааа!“. Понякога ги смесва – посочил порязания палец на баща си и го посъвертвал „Muesch крем „Здраве“ uf tue“.

Най- любими са ни всички международни думи като багер, трактор, фундамент и „кутадил“ (крокодил). Има отчетлив варненски акцент, за който бях готова да се закълна, че не е от мен („Ама разбира се,“ врътна очи Марсел).

Понякога му казвам, че ще му обърна внимание само ако ми говори на български, което води до следното:
„Mami, лалаела!“ (Ела, ела);
„Оо, списание ist kaput“ (София бавно дъвче Time);
“ Татко на работа. Mami вкъщи.. Софи вкъщи, Макс вкъщи. Леля – Париж“.

Така че според мен върви в правилната посока, само спокойствие трябва и никакво ръчкане, за да не вземе, както отбеляза Милка, да се запъне и да откаже.

Джейкъб каза веднъж, че е най-добре да не отговаряш на въпроса кои точно езици владееш – при нас на работа е абсолютен миш-маш от националности. Финансовият шеф е с руско име, но е англичанин, маркетинговият е с немско, но е мексиканец.

Марго (много висока и руса) с която се познавахме бегло от поне шест месеца, ме заговори внезапно до кафе машината един ден на чист, звънящ, безакцентен … български. С нейното холандско и моето швейцарско име как да се сети човек, че имаме общ майчин език.

Надявам се до някое време София и Макс да говорят като Марго.