Детегледачката

Отглеждането на децата е, простете клишето, отражение на културата на родителите. Преди години, когато Макс и Сара едновременно преминаваха от бебешка на човешка храна Кати даваше на дъщеря си сьомга, а аз на моя човек – пълномаслено кисело мляко. И двете безмълвно бяхме убедени, че другата не е в час. Кати е финландка – там, горе, те това ядат.

Когато аз бях малка бавачки имаха само децата по книгите. Мери Попинс, която се грижи за децата на семейство Банкс, защото… така и не разбрах с какво се занимаваше майка им. Госпожица Рог, която гледаше Дребосъчето, защото на майка му са и изтрещяли батериите и докторът я праща на почивка.

Ние, истинските деца, ходихме на градина денем, тътреха ни на гости в събота вечер („моля те, не стой при нас в хола, че другите много пушат“), и от време на време ни гледаше баба. Не се сещам за никой, който да е бил без баба. Нямаш баба – седиш си вкъщи и гледаш телевизия.

Много пъти съм си фантазирала как ей сега ще наема детегледачка и ще ида на фризьор, примерно, без да правя лупинги за да запазя час в събота в салона. Обаче така и не се престраших, балканското в мен е дълбоко подозрително към света, с който нямам кръвна връзка. Освен за детската градина. Тя е аксиома от моя живот и хич никога не съм имала съмнения, че е добро решение за децата докато не съм им под ръка. По същия начин мои приятели от други части на света наемат бавачка без да им мигне окото, а се раздират от вина и съмнения ако трябва да си пратят детето на градина. Въпрос на култура.

От време не време сме оставяли Макс при Кати и Беат, за да можем ние с Марсел да поспим на отидем на някое кино, но откакто и на тях и на нас ни се родиха вторите деца този вариант отпада.

Познавам хора, които от време на време имат нужда да си починат от децата си. Аз не съм от тях. Понякога обаче искам да вечерям с баща им навън в час, в който те вече спят. Започнах да се озъртам за детегледачка.

Изабел от Счетоводството ме насочи към Червения кръст. Тя често се обръща към тях ако някое от децата и се разболее, а тя няма как да не отиде на работа. Скъпо било, защото цената се определяла въз основа на заплатата на родителите, обаче когато си на зор това няма значение. И наистина, Червения кръст предлага обучени жени при подобни обстоятелства, но почасовата грижа за здрави деца е съвсем друга история. Червеният кръст има обучения за бавачки и предлага списък с адресите на тези, които успешно са се дипломирали. Проблемът беше, че лицата във въпросния списък бяха между дванайсет и четиринайсет годишни.

„А ти какво очакваше?“, попита Криги, която е швейцарка и има три деца.
Възрастен човек, казах, баба. При нас бабите гледат бебетата.
„Ах, мила моя, снизходително се засмя Криги, гарантирам ти, че възрастна жена никога няма да се навие за подобна работа. Как така защо? Те нали през цялата си младост това са правили! Гледали са собствените си деца. Готвили са им, чистили са. До тук им е дошло. Сега се радват на спокойствие и свободно време.“

Имали са средно по три деца и са си стояли вкъщи. А нашите майки имаха максимум по две, ходеха на работа, на партийни събрания и затваряха консерви.

„Юлия – Криги посочи дванайсет годишната си дъщеря – също се грижи за едно четири месечно съседче. Когато станат по на шестнайсет въобще не ги търси за бавачки, в петък и събота те са по клубовете.“

А ако плащам двойно, заредих последния патрон аз, ще си намеря ли баба?

„Не, отговори Криги. Бабите споделят пенсиите на съпрузите си. Живеят скромно, както и когато са били млади. За твоите трийсетина франка на час просто не си струва да си развалят спокойствието.“

Шах – мат.

„Питай в детската градина, влезе ми в положението Изабел. Обикновено учителките там нямат право да работят паралелно със същите деца, но във всички случаи ще ти препоръчат сносен човек.“

В градината откликнаха с ентусиазъм и ми посочиха две от техните стажантки, които скоро приключваха договорите си за да продължат педагогическото си обучение. Марсел не харесва Зина, много била junior, но не можа да измисли нищо срещу Летиция. Освен това Макс е запленен от нея още от първия ден и твърди, че тя е на всички картинки в моя Elle.

За късмет Летиция прие поканата, въпреки, че ни трябваха три месеца докато се натуткаме да се уговорим за дата. Седмица преди историческата вечер започнахме да обясняваме на Макс, как Летиция ще ни дойде на гости и дори ще го сложи да спи. Той не даваше признаци, че разбира, но от опит знам, че смила информацията и му помага да се подготви.

Летиция пристигна в 19:00, Макс я водеше за ръка от улицата с възторжени викове все едно Дядо Мраз е дошъл. Тя е на седемнайсет години и изглежда като от MTV клип от моята младост. Каза, че тъкмо е приключила работния си ден в една друга градина в Берн, имали са обучение по спешна първа помощ за малки деца.

Вече бях приспала София, така че започнах бързо да и обяснявам кое къде е и каква е програмата. Бях сервирала вечеря за нея и за Макс, нещо, което тя не очакваше и веднага ми благодари.

(Някой път ще направя списък на българското в мен: пия си кафето много бавно, по ориенталски; очаквам всеки пристъпил прага ни да е на ръба на гладната смърт и вадя провизии без значение в кой час от денонощието сме …)

Ако иска да яде – добре, ако не – в хладилника има мюсли, ако и тях не иска, ок, да не вечеря. Ето му хавлията, пижамата, четката за зъби, гумените патета. Не, няма нужда да му мие косата, това е ядрена катастрофа която пазя специално за моята неделна вечер.

Махнахме на Макс за довиждане, той каза „Ah, schaffe… Tschuuus!“ – отивате на работа, айде, чао.
Последната картина в главата ми е как и двамата седят на масата, две деца, и абсолютния авторитет който се излъчваше от обилно гримирания дребосък Летиция.

Заря от възможности се обсипа над нашите родителски глави. На кино да отидем! Или да вечеряме, ама без да бързаме! Спа! Масаж! Или да се регистрираме в най- близкия хотел и да поспим три часа! Да си изкараме лаптопите и да наваксаме с работа за следващата седмица…

В крайна сметка отидохме на вечеря като големи хора, не спряхме да приказваме, а по пътя към къщи ни валя дъжд, обаче като си без деца това няма никакво значение.

Летиция ни посрещна все така професионално спокойна. Макс вечерял двойно, въобще не ни споменал, и държал да изпеят в дует The Wheels on the Bus поне четиресет пъти. Измили зъбите и стигнали само до половината книжка, защото в 20:10 той се капичнал и заспал. София измрънкала веднъж, получила си биберона и пак заспала.

За моя изненада Летиция беше разтребила масата, чиниите бяха в машината. Играчките бяха подредени по местата си. Ваната беше празна, патетата – сухи.

Чакаме я пак след две седмици.