Ден на майката 2012

Макси тикна в ръцете ми омазано пакетче с развързана панделка още във вторник.
„За теб е, каза Марсел. Подарък за деня на майката, правили са ги днес в градината. Не ми ги даде нито за момент, нито докато си обличаше якето, нито докато пътувахме с колелото“.

В пликчето имаше шоколадови бонбони, Макси настоя да ги отворя веднага – топчици от шоколад, бадеми и корнфлейкс. Не очаквах, че ще са толкова вкусни и възкликнах от удоволствие. Със светкавично действие Макси си ги прибра обратно и ги довърши до един, не ми даде нито един бонбон повече, отблъсна и баща си с викове „Miiiis! Miiiis!“ („Това е мое! Мое!“, той е в егоистичния подпериод на втората си година).

Попитах Натали, учителката в детската градина, как точно са ги майсторили тези бонбони. Дванайстет джуджета, мек шоколад, бадеми и корнфлейкс.
Тя понечи да отговори, после се разсмя и махна с ръка.