Демистификацията на козунака

Великден е от край време най-любимия ми празник.
Дългият уикенд е гарантиран. Времето е хубаво. Липсва коледно-новогодишната истерия с пазаруването и с „къде ще празнувате“ сякаш на другия ден света ще се сгромоляса.

С ръка на сърцето си признавам, че ако живеех в БГ и през ум нямаше да ми мине да запретна ръкави и да меся козунак, но нито местните шоколадови зайци нито италианския панетоне успяха да го заместят.

Още преди години се поинтересувах как точно се прави козунак, ей така от любопитство. Майка ми, моята лична уикипедия, не можа да ми даде ценни напътствия по технологията. Сладкарския и ентусиазъм, принципно неозаптим, рязко заковаваше на място ако рецептата включваше мая. За нея маята беше мътна, претенциозна съставка, чиято сила можеше да се отключи само от селска жена с вещерски умения. Аз съвсем не съм толкова скопосна, биеше отбой тя, и като всеки градски човек се включваше в списъка за козунаци на някоя варненска фурна du jour, както и всичките ми роднините по майчина линия. „Много е трудно. Само баба ти Йонка може да меси козунаци, нея питай“ – инструктира ме тя.

Козунаците на баба Йонка бяха огромни бледо жълти самуни, които наредени един до друг, надхвърляха нейните 40 кг тегло и ръст от 1.5м.

„Не е трудно, как ще е трудно“, озадачено отговори тя. По тона и личеше, че подобна мисъл никога не и беше хрумвала.
Поисках да знам от къде тогава идва репутацията на козунака като за нещо супер сложно.
„Ааа, я че ти кажа, заобяснява тя на отчетлив макоцевски диалект, то не е сложно, ама всичко требеше да сбираш, не е като сега да одиш да купиш. Яйца – требе триесе яйца, за козунаците, къде ги сбираш един месец. После брашно един чувал…па за захар чекаш, айде млеко имаше поне. По едно време немаше мая, па требеше да се разтърси човек овреме. Като сбереш всичко – месиш, на ръка, требе да е топло че да втаса неколко пъти и после печеш… Ама не е трудно“

След няколко години козуначената ми абстиненция удари горната граница на търпението – бях длъжна да пробвам.

Събрах 20 рецепти от интернет, оформих една средна аритметичната от тях и игнорирах всички акъли тип „това не е за начинаещи“, сякаш някой се е родил научен.

Първият резултат не приличаше на козунак, но определено имаше козуначен вкус, което ме окуражи.
На втората година имаше вид на козунак, но вкус на кекс.
След години старателен кайдзен козунаците определено станаха козунаци – с уговорката, че съм пробвала само по веднъж годишно, в продължение на над пет години.

Готвенето, както казва баща ми, е технология, и точно това се оказа подводния камък на козунакинга.
Рецептата е елементарна, но обясненията никога не са достатъчно детайлни, като за хора които дори не са виждали как се прави това чудо.
Нахвърляни са думи и продукти, които при избор и тълкувание, сa потенциал за фиаско –

„…едно пакетче …“ – „пакетче“ не е официална мярка, колко грама е това?
„… мая“ – суха? Прясна? Био?
„… докато втаса“ – как изглежда това смахнато втасване? По какво да позная, че процеса е започнал и приключил?

В следващия пост ще обясня с подробности как точно става и гарантирам, че абсолютно всеки грамотен човек може да се справи от раз