Декември

На днешния ден майка не ми липсва повече от колкото в който и да е друг ден от годината. Всъщност точно днешната годишнина изобщо не искам да си я спомням, това беше най-ужасния ден в живота ми. Обаче ако не предприема нещо ритуално рискувам да ми избие в някой от следващите дни под формата на караница за нещо дребно.

Затова избрах да си мисля какво би правила ако беше жива. И понеже я познавам отлично, нямам никакво съмнение в отговора – зелеви сърми! Пробна серия за купона на 31.12. И телефонни разговори с всички роднини и артистичните персони на Варна (последните тя наричаше с любов и уважение „моите откачалки“).

Щеше да си е взела няколо дни отпуск с илюзията, че ще се откъсне от работа, което беше невъзможно защото работата и беше част от личността и. Къщата щеше да е надолу с главата, точно както и моята в момента, и въпреки, че това нямаше да и е по вкуса, тя щеше да махне с ръка, карай да върви, идва Нова година.

Тази година нямаше как да се върнем във Варна през декември – летището е в ремонт, гледам да не развявам Макс по вирусно време, чувствам се като тюлен с 10 кг над обичайната си маса, а Марсел работи над нещо си важно за някаква банка и няма как да си вземе отпуск.

На първата годишнина обаче си бях във Варна. И на втората и на третата.
Не исках никакви некролози, намирам ги за страховито неуважителни към човека.

(Леля Тане, сестрата на дядо ми, казваше, че най-неприятната част на некролога е снимката която някой друг ще избере да те представлява и това ужасно, защото ти няма да имаш възможност да повлияеш на естетическо решение касаещо самия теб.
В нашата фамилия иронията се предава и цени както други си предават старинни порцеланови сервизи.)

Опитах да поканя някои от познатите и колегите на майка и на кратка сбирка в нейна почит, само че повечето отказаха с различно оправдание. Въпреки, че бях леко объркана – тези хора наистина и пълнеха ежедневието, не можех да им се сърдя. Както ме беше предупредила Шарън клишето, че живота продължава е вярно. Не знам дали майка би се отзовала ако беше на тяхно място. Би се обадила на близките, без съмнение, но същевременно щеше да има да прави зелеви сърми.

Запалих една свещ в къщи, защото нямаше как да вляза в църквата с количката през две тежки врати.
Макс запя Апи Апи Дю Дю, защото за него свещите означават рожден ден.