Гърнето

Когато обявих в офиса втората си бременост моят приятел Карстен възкликна: „Още три години памерси! Ще ти се съберат общо пет години в които всеки ден ще си сменяла памперси! “ Което внесе ненужен реализъм в празничната атмосфера.
Кастен е отдаден баща на две дъщери и смята, че значителното облекчение при отглеждането на децата не идва с прохождането им, а с успешното преминаване от памперсова какавида в безпамперсова пеперуда.

Има една теория за естествената бебешка хигиена, според която децата могат да се тренират още от раждането си да ходят в тоалета – т.е. носиш ги в банята и те като кучето на Павлов разбират какво се очаква от тях. Миналата седмица КейТи с блеснали очи ми съобщи за феноменалните успехи в това отношение на девет месечната Хелена и как дори в детската градина уважавали гледната точка на КейТи и клечали с бебето в тоалета по няколко пъти на ден, освен това разговаряли с Хелена с бебешкия език на жестовете и дъра -дъра-дъра. Докато кимах си мислех, че ентусиазма на новите родители никога не трябва да се прекъсва. Аз също вярвах в прекрасната, логична теория докато Макс се материализира в ръцете ми.

В този блог на няколко пъти съм споменавала, че слагаме Макси на гърне, което може да ви е подвело, че той отдавна е изоставил памперсите. Това не е вярно. По-скоро му представяхме редовно гърнето като опция, но никога не сме го оставяли без пелени. В детската градина вежливо ме изслушаха и ми обясниха, че преди 18 месечна възраст някакви мускули не са все още развити затова децата просто не могат да се контролират и няма никакъв смисъл да бъдат тренирани. А без подкрепата на градината, в която Макси е почти всеки ден, аз се отказах да настоявам. Мисля, че естествената бебешка хигиена е възможна, но тя е изключение от правилото, а аз трябва да си избирам битките за да не се окача от амбиции за контрол.

Нямах конкретен план как и кога да научим Макси да пишка в тоалета. Той проходи когато си поиска, проговори по-късно от останалите деца, започна да се храни сам по собствено желание -първо с ръце, после с прибори, така че очаквах сам да се научи. Което е малко вероятно. Но аз имам много напрегната работа, двучасов път от и до офиса всеки ден и още едно дете, така че просто отлагах проекта за последния момент, когато Макси ще трябва да тръгне на задължителна детска градина през 2014. Аз съм сила на природата когато нещата опрат до последния момент!

Докато не се случи историята с Великденския Заек.

Малко преди Великден от градината уверили Кати, че знаят за уговорката с Великденския Заек и ще му съдействат напълно.
Какъв Велокденски Заек, шашнала се Кати.
Оу, Сара обяснила на всеослушание, че Великденския Заек ще прибере памперсите и и от Великден нататък тя ще носи гащи.
Кати категорично твърди, че дори не е споменавала Великденския Заек, защото във Финландия той е комерсиална новост и за пръв път чува за плановете на Сара.

Великден дойде и си отиде и за моя огромна завист Кати потвърди – Сара доброволно е изоставила хартиените гащи и сама се обува с памучни. Имаха един- два мокри инцидента и толкоз. На Сара и оставаха два месеца до навършването на три години. Сяда на гърнето, избърсва се, изсипва съдържанието му в тоалета и след това си мие ръцете.

Сега, ако познавахте Сара, въобще нямаше да се очудите защото тя е адски умно хлапе. Изгарях едновремено от завист и радост за Кати, защото тя ми е приятелка все пак, и се чудех как на тях с Беат им се изсипа толкова късмет с това спящо, здраво, самостоятелно момиченце.

Докато Кати ми разказваше всичко това, Макси правше компания на Сара в нашия тоалет с куп книги. След тържеството за рождения му ден, на което Сара пишка над 20 пъти, Марсел го попита дали и той иска нормални гащи, примерно – с багер! Макси е за всичко свързано с багери и така се започна първата седмица от тренинг програмата.

Имахме по около два инцидента на ден. Марсел тържествено ми пращаше в офиса MMS-и с пълно гърне и ред удивителни. В къщи горе долу се получаваше, но в градината Макси войнствено отказвал да отиде сам до тоалета, което доста поопъна нервите на персонала.

„Как, как си отгледала четири деца без хартиени гащи?“ ужасено питах прабаба Маргарет, бабата на Марсел, докато тръсках бельото в тоалета без да дишам.

„Оу, трябва да си призная, че наистина не беше приятно, съчувствено ми отговори по телефона тя. „Първо сменяш гащите, измиваш детето, обуваш го, препираш набързо и хвърляш пелените във ваната за да ги изпереш след като заспи вечер.“

(Прабаба Маргарет е страшен пич! Никога не съм я чувала да казва, че едно време е било по- хубаво!)

На втората седмица инцидентите спряха. Нямаше нужда и да напомняме. Макс сам обявява „Пиш идва!“ и хуква „бъзу, бъзу“.

Карстен беше прав – с излизането от памперсите работата намалява експоненциално.