В случай на ядрена авария

imageС първата си сериозна заплата в Германия си купих ролкови кънки – мечта, отглеждана близо десет години. След работа, заедно с новите ми приятели, грациозно се реех из алеите на близкия парк „усмихната, успешна, удивителна“.

На втората седмица паднах и си счупих ръката.

Докато чаках в приемната на Спешното в стомаха ми се заформи паника, която нарастваше с всеки забелязан детайл. Никога не бях попадала в толкова луксозна болница. Персоналът излъчваше компетентност и експедитивност. Очертаваше ми се скъпо приключение.

Гипсираха ръката ми, но травмата се оказа сериозна и се наложи операция и след това и физиотерапия. Ако имах стандартната немска студентска застраховка разходите щяха да се покрият автоматично, само че моята беше по-евтина, от ДЗИ. В този случай трябваше да платя сама, а след това да изисквам възстановяване на сумата от застрахователя. Общата сметка излизаше малко над две мои месечни заплати. След операцията подписах доброволен отказ от втори ден болничен престой, връчих документа на сащисания доктор и прекарах безсънна нощ в умисъл, подпряна на две възглавници с дренажна торбичка и маркуч излизащ от гипсираната ми ръка.

До този момент се мислех за отговорен човек, но по всички критерии на Стоянови ситуацията ми беше пример за обратното. По навик оправданията се строиха в главата ми като фолклорни оплаквачки, но ги отпратих поради липса на публика. Знаех много добре рисковете които поемах с ДЗИ, бях изчела и най-дребния шрифт преди да подпиша, но бях сигурна, че и този път нищо няма да ми се случи.

Принципно можех да разчитам на помощ от къщи, но не исках да предизвиквам паника, а изпращането на финанси от България към Германия ми се стори толкова нередно, че реших да не казвам на никого. В крайна сметка преди месец бях тръгнала с решението да бъда самостоятелна и не можех да бия отбой още на първата пряка (признах си за инцидента пред семейството две години по-късно).

От тогава престанах да гледам на застраховките като на пропуснати ползи („малко вероятен инцидент или онази чанта от ZARA?“), а като на част от свободата си.

Повечето швейцарци разсъждават по сходен начин. Швейцария е един от 20-те най-големи застрахователни пазари в света и страната, в която се отделят най-много средства за домакински застраховки. Някои са абсолютно задължителни като здравните, автомобилните и за недвижимото имущество. Противно на очакванията ми швейцарците не са параноици – те се чувстват уверени, че поне са направили каквото могат преди да ги удари гръм или реката да залее селото.

Преди около месец получихме писмо уведомяващо уважаемото гражданство, че има промени в закон касаещ грижата в случай на атомна експлозия. До скоро всички живущи в радиус от 30 км от АЕЦ са получавали таблетки йод които да се вземат като първа помощ при авария; след промяната хапчетата се полагат на всички в радиус от 50 км. Получихме и четири кутийки, поимено до всички в семейството.

Изчетох един куп иронични коментари от чужденци – ха, ха, ха, местните не са с всичкия си – обаче аз помня Чернобил.
Дано да не ни потрябват. А още имам белег от операцията на дясната китка.