В очакване на София

В документите за болницата, които подадох в седмия месец, имаше въпрос „Какви са очакванията ви от раждането?“
Предвид колко място бяха отделили за отговор не искаха от мен есе, така че синезирах до:

1) всички да излезем живи и здрави – ние с бебето, Марсел, д-р Маркс, акушерките;
2) да не се проточва пак повече от 30 часа – чувам, и по-бързо можело;
3) да избегна операцията – до преди 20 години в Швейцария не са позволявали естествено раждане след секцио. Сега, при липса на други медицински усложнения, избора е на майката. Д-р Маркс ни даде писменото становище на швейцарската гинекологична асоциация, в което се обясняваше, че и в двата варианта има рискове и общо взето никой нищо не може да ти гарантира, което въобще не беше проблем за мен. Съгласихме се с нея, че операцията и този път ще бъде крайната мярка ако пак нещо се закучи.

Четвъртата точка беше за мен лично – да запазя присъствие на ума, да имам ясното съзнание какво точно се случва и да мога да го възпроизведа в детайли. Когато детето ме пита след години как е минало раждането му не искам да се измъквам с как „болката се забравя“ или още по-лошо – да бръщолевя със стъклен поглед за „чудото“ и „силата на природата“. Някои майки наистина така мъгливо-емоционално ги преживяват нещата, но за мен всеки, няма думи да опише раждането на децата си има беден речник. Или е бил под наркоза.

След като през предходните седмици отметнах всичко което исках да свърша,

(– семинар в Цюрих – обяд с Удай – кафе с Ейми – среща с Олга – обяд с Мо – професионално лакирани нокти – по коментара на Тилда: хладилник, зареден като за Ленинградската блокада –)

остана ми само да чакам. И да се надявам да не пресроча термина, защото аз съм много стриктна с крайните срокове. Казах на татко, че бебето ще се роди на рождения му ден, петък, 25.02. Той отговори, че 25.02. е събота, ама няма значение.

Понеделник, вторник, сряда – нищо. В четвъртък, леко отегчена, почти не се отлепих от дивана и книгата (Never Let Me Go, Kazuo Ishiguro). След като вечерта приспах Макси и наваксахме с Grey’s Anatomy и House, M.D. ме заболя корем.
Колебливо някак, като менструална болка.

От там нататък помня всичко по часове.