Бащи и деца

Шестия месец ще остане запомнен с това, че Марсел пое щафетата в отглеждането на Макс, което го превърна в обект на завист от страна на всички мъже в моя офис. Имах поне осем разговора тип „Оу, ама ти наистина си на пълно работно време, кой гледа бебето?… Как ми се иска и на мен да можех да остана няколко месеца удома с моето!“

Първият ден беше критичен – щом се върнах вечерта, окрилена и освежена след осем часа без повръщано по дрехите, Марсел се просна по очи на леглото и заспа. Марсел, който се събужда само като чуе как биберона на Макс тупва върху дюшека! След това промърмори, че разбира защо съм имала дни в които съм нямала време да обядвам дори.

През следващата седмица обаче той влезе в ритъм и сега е направо във вихъра си. Твърди, че това му е призванието в живота и ден и половина седмично в офиса го устройва напъло. Само да напомня – Марсел има натрупани отпуски от минали години, които трябва да ползва до Коледа. Първоначалният план беше излезе в отпуск за три месеца, но Ив-Андре, шефът му, щеше да получи инфаркт от подобна революционна идея. Ив-Андре има четири деца, отглеждани от жена му която не работи.
Все пак сегашното решение е балансирано за всички ни, Марсел твърди, че в сравнение с екшъна вкъщи часовете прекарани в офиса са си направо като спа.

Леко му завиждам на моя мъж, че му се падна да гледа човечето сега, когато е истинско, реагиращо бебе, а не опърничав ревлив 1-3 месечен ембрион. Съвсем друго е да разхождаш и да си играеш с Макси сега, когато той активно откликва на всичко.

От както с е вкъщи Марсел разбира, защо си струва да се опре на моите хватки от миналите месеци, и да не тръгва да открива топлата вода.
Ако до скоро се отнасяше леко ехидно към патологичното ми следване на режима, сега вече е напълно на моя страна. Приели сме факта, че за сега Макс е неуправлям нощем, но денем е ангел стига да си получи храната и съня в едно и също време. Сега режима е залепен на хладилника за справка.

Космонавт - Полярно мече

Призна също, че космонавта, който му купих преди месец, е всъщност доста полезна дреха, която съкращава подготовката за излизане до минута и половина. Само дето космонавта вече не се казвал космонавт (много БГ 80s), а полярно мече. Трябваше да се съглася, наистина е бял и има уши.

През деня получавам поне 2-3 снимки как я карат момчетата вкъщи и обезпокоителни илюстрации какво са напазарували. Марсел е идеалния клиент и купува всичко, което му препоръчат в магазина и ако не дай си боже му дадат ваучер за десет франка, ще напазарува за поне сто и десет от чист възторг.

Така разбрах, че сме се обзавели със знаменития спален чувал Пукабейби (и аз не го бях чувала), който е пригодим за четири сезона – с ръкави, без ръкави, с гладка и пухена страна – и можа да се ползва две години. Според мен стария чувал още вършеше работа, но Марсел настояваше, че всичко което не е Пукабейби е временен компромис. Макси прилича на гигантска сива калинка в него и поне сме сигурни, че ако плаче, то не е от студ. .

Имам и видео материал с първото захранване. Кой знае защо си мислех, че Макси моментално ще хареса пасираните моркови или картофи и ще отвори ей така уста и ще започне да наддава по-бързо и ще спи по-дълбоко. За сега обаче плюе всичко с отвратена физиономия, сякаш е нещо свръх гадно като дроб сърма или варен джолан. Смления банан дъвка дълго, после изкара всичко от устата си за да си спомни какво беше, въздъхна и замислено се почеса по тила, като го размаза върху косата си. Според Хер Доктор се иска търпение и само търпение, защото Макси първо трябва да проумее, че храната не идва само под формата на мляко.

В останалото време моите хора са самия savoir vivre. Макс на кафе с Щефан. Макс на гости на порабаба Маргарет. Макс и Марсел пазаруват кисело мляко на пазара от любимите ни баби от млекарната на село Копиген (бабите вече ги познават по име и понякога ми пращат шоколадче и поздрави).

Тъкмо бях започнала да ревнувам, че Макси ще ме забрави, когато Марсел призна, че в кризисни ситуации с много рев единственато безотказна техника е да му пусне песни в мое изпълнение. Още преди месеци установихме, че наред с класическите „Зеленчуци който не яде“ и „Аз съм Сънчо“ човекът е върл фен на македонските песни. Нямам никаква представа от къде знам текста на няколко, но Марсел разполага с МР3-ки в които аз се дера с пълно гърло, а Макси одобрително гука. Най-смешното е, че Марсел също приглася, като неговия фонетичен вариант звучи ала „Кен Лий“:

МакедонЦко девойче,
KitKat шарена,
във градина раслаЛа,
Darum дадеДаааа…