Автентично старо

Старата градска архитектура е една от свещенните крави на швейцарската конфедерация. Държавата не е пострадала нито от военни разрушения през миналия век нито от недомислени реконструкции и затова старите градски части днес са отворен джоб за приходи от културен туризъм.

Собствениците на имоти в центъра са задължени да следват дълги инструкции за честотата и начина на поддръжка на сградите за да е сигурно, че тълпите с японци няма да намалеят. Стават и сакатлъци, разбира се – когато моето козметично студио изгоря, агенцията собственик на къщата я изкоруби като тиквен фенер, поправя я повече от година и всичко това струвало над три милиона франка (твърдят цъкащи местни). За тези пари можеха да се построят три нови къщи, но пък Стария град щеше да отиде на кино.

Затова когато научихме, че къщата, в която се помещаваше ветеринарната клиника на д- р Ноймайер така и не си е намерила купувач и ще бъде съборена, ние с Макс се подредихме да гледаме.

За наше разочарование старите сгради не ги млатят с топуз както на „Ну погоди!“, а ги разглобяват все едно са от Лего. Заграждат района с чаршаф, идва багер с клещи, който прищипва всяко парче и го отнася в предназначен за целта контейнер. Няма пушилки, гръм и трясък.

Двама младежи свалиха с ръкавици керемидите една по една, подредиха ги на стройни палети и ги откараха на някъде. В Швейцария, разбирате ли, имало силно развит вторичен пазар на стари покривни материали. Така всяка счупена керемида в историческите центрове задължително се заменя със здрава, но също така стара керемида, за да може старото да си остане автентично старо.