Ден на майката 2012
Макси тикна в ръцете ми омазано пакетче с развързана панделка още във вторник.
„За теб е, каза Марсел. Подарък за деня на майката, правили са ги днес в градината. Не ми ги даде нито за момент, нито докато си обличаше якето, нито докато пътувахме с колелото“.
В пликчето имаше шоколадови бонбони, Макси настоя да ги отворя веднага – топчици от шоколад, бадеми и корнфлейкс. Не очаквах, че ще са толкова вкусни и възкликнах от удоволствие. Със светкавично действие Макси си ги прибра обратно и ги довърши до един, не ми даде нито един бонбон повече, отблъсна и баща си с викове „Miiiis! Miiiis!“ („Това е мое! Мое!“, той е в егоистичния подпериод на втората си година).
Попитах Натали, учителката в детската градина, как точно са ги майсторили тези бонбони. Дванайстет джуджета, мек шоколад, бадеми и корнфлейкс.
Тя понечи да отговори, после се разсмя и махна с ръка.
Надолу
Това е стълбището към нашия килер. В петък по обед Макс се изтърси надолу от третото стъпало до крайната площадка защото, чисто гравитационно, нямаше как да продължи по-надолу.
В първите дни след като се преместихме той гледаше стълбите с респект и чакаше някой да му подаде ръка за да слезе или за да се качи. След това установи, че може да слиза надолу по дупе и да се качва нагоре на четири крака. Скоро след това реши, че не си струва да жертва скоростта за сметка на сигурността и започна да се катери сам.
Беше уверен и стабилен и отложихме купуването на преградните решетки за след шест месеца, когато София ще пълзи.
Минути преди да падне ние с Марсел го наблюдавахме от горе как слиза да си вземе изпусната играчка. След това се сети, че долу има още нещо, обърна се и хукна пак докато баща му остро извика:“Langsam!“. Видяхме го как се спъна и заби чело надолу -това за мен беше най-страшното. След това се затъркаля стиснал ръце около лактите си, блъскаше се наляво и надясно докато си дрънна носа в пода.
Изплака моментално, което беше добър знак – не е губил съзнание. Вдигнах го на ръце докато си поемаше въздух, изкарах пътьом от хладилника студен компрес и седнахме да дивана и двамата треперещи. Нямаше кръв никъде, само огромна морава цицина над дясната вежда. Пи малко вода, но продължаваше да плаче и да ме стиска за врата. На автопилот, с бледи спомени от собствените си падания, го изведох на чист въздух, стиснах го здраво и му показах кучето на съседите. Той млъкна веднага.
Изчаках около половин час навън докато той започна да протестира от студения пакет на челото и се изхлузи от скута ми. Вървеше в права линия, макар и малко колебливо. Описах полукръг около главата му щракайки с пръсти и той безпроблемно проследи движението с двете се очи. Попитах го дали го боли някъде и той ми подаде палеца си, на който му нямаше нищо.
След това се залепи за баща си, не пожела да стъпи на пода, но обядва като за две деца и не протестира когато го сложих да спи, впреки, че в такива случаи не трябва да го оставям да спи, а да наблюдавам как се държи.
След два часа го събудих, цицината беше спаднала чувствително. Беше кисел, както винаги когато го будим след обед, но адекватен и на български и на немски, като нарочно превключвахме езиците бързо за да сме сигурни, че не запецва никъде.
В следващите 24 часа не даде никакви основания за тревога, но аз още се обливам в пот като го гледам да преминава покрай стълбите или – още по-страшно – да върви назад.
С Марсел мислено преминахме през целия списък „Как можехме да прескочим инцидента“.
Държахме ли го под око? Х
Имаше ли пантофи на краката си? Х
Казахме ли му да върви бавно? Х
Имахме ли основание да го оставим да върви сам? Х
Не беше ли по-разумно да построим къщата на един етаж? О
Може би. Само че Иполит на Марджори си е сцепил устната миналата седмица след като се опитал да достигне по-висок рафт, качвайки се на кула от книги.
Другата седмица купуваме прегради за най-малките жители и гости на casa de Brunner.
И Бог да ни пази всичките!
****************************************
P.S. Ако някой има да добави нещо по темата – какво друго се прави когато дребосъка падне от някъде, истории с положителен финал или изобщо нещо конструктивно – моля!
Всички коментари всяващи страх и съмнения ще бъдат безмилостно отрязани.
Радини вълнения
Днес Макси има рожден ден – човек с мнение и с вкусове, почти говори два езика, човек, който изобщо не съществуваше преди две години и няколко месеца.
Вчера докато украсявах тортата за детската градина се увлякох в спомени и така се развълнувах, че зароних сълзи на няколко пъти. И направо се стреснах, тъй като изобщо не съм от плачущия сантиментален тип. Което ми напомни за следната история -
На двайсет и няколко си години леля Радка, сестрата на баба ми, заминала да живее при мъжа си в Чикаго. Предвид политическите, транспортни и икономически реалности по онова време за обикновения човек Америка е била далечно място, а не като сега, дрът-прът, да идем до Ню Йорк за уикенда, че Луфтханза прати мейл с промоция.
През 60-те години леля Радка и мъжа и най-стене имали възможността да гостуват на семействата си в България. Преди да тръгнат тя попитала лекаря си няма ли да и даде някакво хапче за всеки случай – все пак била възрастна жена, можело нещо да и стане на сърцето от много вълнение.
На което докторът отговорил: „Мадам, какъв е смисъла да се връщате по родните места ако няма да се развълнувате?“
***************
P.S. Макс така и не разбра, че днес е неговия ден – в градината потвърдиха, че е типично за децата на неговата възраст. Сутринта беше много впечатлен от тортата, но когато запалили свещите следобед не и обърнал особено внимание, защото тъкмо бил получил зелена бетонобъркачка.
Като се върна вкъщи тътреше и една кутия от пощата, и викаше „Тую! Тую! Отвориш!“. „Тую“ – „подарък“, в градината нали пеят happy birthday to you.
Чисто и просто
В първите дни след раждането акушерката Андреа строго ми напомни, че ако не държа да се кльоцна в следродилна депресия трябва да си почивам. Много сън, редовна храна, въобще все едно че се възстановявам от болест, въпреки, че не съм била болна. Според Андреа прилива на енергия след раждането не е за да се метна на влака към Цюрих или Берн и да се фукам с бебето в офиса, а за да произвеждам кърма.
Както знаете аз съм много порьозна към експертни мнения затова обещах, че ше’с стараем.
Но, стои ли се, кажете, седмици наред с книга/айПад на дивана? С цел запазване на здравия разум съм си самоограничила и достъпа до Фейсбук, Апостола на суетата, до три пъти дневно.
И тъкмо когато скуката започна да се прокарва, се бръмнах по Пинтерест. Истина ви казвам, това е новия Фейсбук! Не само че тършувам там с дни и нощи, а и след това се чувствам вдъхновена и окрилена от идеи без всъщнист да съм направила каквото и да е.
В Пинтерест се светнах как да си правя домашни бебешки влажни кърпички.
В безгрижните childfree години от моя живот не разбирах защо хората с деца толкова често обсъждат тоалетните им подробности. Сега знам защо – през първите 18 месеца от живота мускулите на човека не са достатъчно развити за да контролира изхвърлянето на отпадъци от организма. Това означава, че ако децата в едно семейство са с малка разлика, родителите ще се радват ежедневно, поне две години и половина, на удоволствието от сменяне на гащи.
Колкото и да си обичаш отрочетата тази отговорност изобщо не е приятна – и най-разнеженият над бебето гост го връчва моментално на родителите му щом усети звук или аромат. А когато едно дете премине от кърма на твърда храна край с невинните, еднотипни лесни памперси. Няма да навлизам в подробности, само ще кажа, че без пакет тоалетни кърпички (а понякога и противогаз) просто няма как да избуташ и половин ден.
Затова размяната на ноухау относно бързина и ефективност при смяната на памперси е нещо като смяната на гуми при Формула 1 – напълно в рамките на добрия тон сред съответната заинтересована група.
Оказа се, че влажните кърпички се съвсем лесни за домашно производство.
Ето какво е нужно:
1/2 руло домакинска хартия Bounty. В Швейцария се казва Plenty, продава се в Müller и COOP. Другите марки хартии се разкапват от влагата и не стават.
1 неръждаем контейнер или буркан с плътно затваряне. Аз ползвах буркан за кафе Tschibo, отваря се лесно с една ръка.
1 с.л. бадемово олио от аптеката. Четох обаче, че става с всякакво растително олио за салата.
1,5 с.л. бебешки душ гел - аз имам ecoBaby, след като Анна и сестра ми ми забраниха да докосвам какъвто и да е продукт с парабени
125 мл вода. В оригиналната рецепта водата е двойно, но кърпичките излязоха толкова прогизнали, че според Марсел ставали и за измиване на колата.
Рулото хартия се разрязва напречно на две.
В буркана се добавят останалите съставки и се разбъркват с лъжица.
Добавя се половината руло Bounty.
Бурканът се затваря и се обръща надолу с главата за да се овлажни хартията в него. Оставям го в умивалника за 1-2 минути, така че ако прокапе щетите да са минимални.
Бурканът се обръща отново, отваря се, и от центъра се изважда картоненото руло.
Voilà!
Не обичам определението „Направи си сам“, напомня ми за принудителната дилетанщина от соц-а, когато трябва да си направиш всичко сам, защото няма от къде да го купиш.
Пинтерест класифицира рецепти като горната като DIY. Въпреки, че езиково означава същото, за мен DIY е за хора с желание да произведат нещо заради самото удоволствие от правенето, а не защото го няма по магазините или за да спестят някой лев.
Баба ми Йона наричаше такива персони „орабезработа“.
Козунакинг
И така – козунакинг, дами и господа!
Без машина за хляб, без магическа фурна, без Kitchen Aid.
Продукти:
8 яйца (диетичен козунак е оксиморон)
1 жълтък
1,5 кг брашно
40 гр прясна мая
300 мл прясно мляко
300 гр захар
150 гр масло
Настърганата кора на един лимон
Ванилия (на око)
Бадеми за украса
Най-важната съставка обаче е време – козунакинга отнема цял ден, особено ако го месиш за пръв път. Добре и магазините да са отворени за да изтича човек за материали ако евентуално изтърве яйцата или прецака нещо с маята. Иска се и компания, не е интересно да се въртиш цял ден из кухнята сама, и трябва помощ за месенето.
Бих добавила и бутилка бяло изстудено за следобеда, когато козунака е във фурната и готвачите трябва да отпразнуват усилията си без значение какъв ще е резултата.
Същински козунакинг:
Всички продукти трябва да са на стайна температура.
Брашното се пресява два пъти в затоплена купа – така в него влиза повече въздух, което е важно за бухването.
Маята се размива в 2-3 лъжици топло мляко, 2-3 лъжици брашно и 1 лъжица захар.
Номерът е сместа да започне да се пени, това означава, че втасването е започнало.
Ако маята не реагира то млякото е твърде студено или твърде горещо, т.е. маята е деактивирана. При това положение мяташ всичко на боклука и повтаряш упражнението докато маята реагира.
Има два метода за определяне точната температура на млякото:
Метод на Брунер – купуваш си готварски термометър и загряваш млякото до 40С.
Метод на Стоянова – измиваш си добре ръцете и потапяш кокалчето на показалеца си в млякото. Ако е приятно топло значи е около 40С.
Маслото се разбива на крем със захарта.
Добавят се и яйцата едно по едно и се разбива докато в сместа се появят мехури.
След това се добавят останалото мляко, ванилията и лимоновата кора – баба Йонка слагаше и сока на лимона за да неутрализира мириса на яйца.
В пресятото брашно се прави кладенче и се добавят маслото с яйцата и маята. И се започва едно голямо месене, като ръцете постоянно трябва да се намазняват за да може после козунака да стане на конци (беше ми много трудно да обясня на Марсел какво значи „на конци“. И до сега не съм сигурна, че съм успяла).
Интензивното месене около 20 мин си е почти фитнес, искат се два чифта здрави ръце.
Когато в тестото се появят мехури се оставя в намаслена купа, покрива се с намаслено домакинско фолио и плътна памучна кърпа. Целта е да се осигури постоянна температура, за да може тестото да увеличи обема си двойно – това означава, че е втасало. Затова е важно и купата да е достатъчно голяма … При един от ранните ми опити не прецених навреме, тестото излезе от съда и после кухнята изглеждаше като след избухването на Чаланджър.
Тестото трябва да втасва два часа на много топло и по книгите пише как помещението трябва да е затоплена и вратите затворени – очевидно авторите не са влизали в съвременна кухня – с високи тавани или без врати или кухня, в която готварската печка не пилее енергия за отопление на помещението.
Ние с Марсел ползвахме банята. Включихме отоплението на максимум, оставихме душа да плющи гореща вода във ваната докато я напълни, внесохме тестото, изгасихме лампата и затворихме вратата за два часа. Осветлението няма значение за втасването, целта беше да придадем драматичност.
След двата часа банята ухаеше на фурна, а тестото беше двойно. Кеф, кеф!
След това тестото отново се замесва, пак докато се образуват мехури, пак с намаслени ръце и пак се оставя да втаса за два часа.
После се разделя на две части за два козунака. Всяка част се разделя на три и се плете като питка. Козунаците се намазват с жълтък, набучват се с бадеми, посипват се със захар и се пекат 40-45 мин. при 180С.
Втасването при оптимални условия в банята се оказа ключа за палатката.
При този метод от фурната излизат не козунаци, а направо рапсодия Вардар.
Сериозно съм се замислила дали да включа козунакинга в биографията си като доказателство за амбиция и последователност.